ПОЛИРО̀ВАН, -а, -о, мн. -и. Разг. Прич. мин. страд. от полировам и от полировам се; полиран. Напред на бели коне ездят четирма тръбачи. Те издигат тръбите си, ослепително блясва жълтата полирована мед. Й. Йовков, Разк. I, 108. Полировани керамични украшения.