ПОЛЍЧБЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до поличба, който е свързан с поличба. — Златни ли му бяха рогата, болярино? — запитах го аз .. — Златни. — Господи Боже и света Богородичке, този елен ще е поличбеният, рекох си. Ст. Загорчинов, ДП, 65. Казват, че тая година ще бъде поличбена. От север ще блесне голяма светлина .. И тогава над Българско ще изгрее ново слънце. Д. Рачев, СС, 75. Свят ден, голям ден .., поличбен ден е денят в последната великопостна страстна .. неделя, ден светий Великий Четвъртък. Ил. Блъсков, СК, 33.