ПОЛНО̀ЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Остар. Полунощен. Ужасен е тоз гост полнощен, незван. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 33. Той знаяше нравите на полнощните юнаци и техният живот. Ел. Мутева, РБК (превод), 104.
