ПОЛУВЍСШ, -а, -е, мн. -и, прил. За образование или образователен институт — който е между среден и висш. Бай Пондю получаваше заплата колкото един основен учител .. При това той живееше в града, а за места в града се биеха дори учители с полувисше и висше образование. Г. Караславов, Избр. съч. II, 206. Библиотекарският институт е създаден през 1950 г. като полувисше учебно заведение.


Източник: Речник на българския език (онлайн)