ПОЛУВОЀНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който е отчасти военен, който притежава някои черти, особености на нещо с военен характер (организация и др.). Протоколът към декларацията определя сроковете и реда за изтеглянето от Лаос на чуждите редовни и нередовни войски, чуждите полувоенни формации и чуждия военен персонал. Е. Андрейчин, Л, 57. След като се завърнал .. в родината си, Хенрих застанал начело на португалския духовно-рицарски орден — полувоенна, полумонашеска организация, която разполагала с големи парични средства. Л. Мелнишки, С, 18-19. „Съюзниците — пише кореспондентът на вестника — са решили да въоръжат .. граждански лица, за да защитят града .. Те ще бъдат придадени не към обикновената полиция, а към специална полиция за готовност — полувоенна организация, наброяваща З 000 души.“ ВН, 1960, бр. 2836, 3. // Който отчасти е характерен за воин, за военнослужещ. Години наред след войната из София се срещаха .. хора в полувоенни дрехи: куртки, ботуши и пребоядисани и преправени шинели, бричове и пр. П. Мирчев, СЗ, 84. Марков .., щом хвана един автомат и се почувства овластен, разтръска като доскоро боледувала птица тяло в бойко полувоенно сако. Д. Вълев, 3, 265.