ПОЛУОСВЕТЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е недостатъчно, слабо осветен. Гостувах на мой приятел .. Седяхме в полуос- ветения хол и разговаряхме. П. Бобев, К, 69. Постепенно започнах да различавам в полуосветената от лунните лъчи стая някакви сиви петна, които се движеха. Е. Мечкова, СМ, 49. На полуосветената сцена четири детски ръце изпълняват пиеса от Моцарт. Н. Стефанова, РП, 26-27. Полуосветени от извитите езици на буйния огън, веселите и възбудени лица на момите изглеждат приказно хубави. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 10.