ПОЛУПРЕЗРЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е до известна степен, не съвсем презрителен. Юла я ругаеше пред мен .. Жейна я гледаше с полупрезрителна усмивка и се плезеше. И. Петров, ОЗ, 59. Тя очакваше да прочете в очите му старото полунасмешливо, полупрезрително изражение, но Кондарев я гледаше със студено любопитство. Ем. Станев, ИК I и II, 446. Полупрезрителен поглед.