ПОЛУПЪ̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е донякъде, наполовина пълен. Боляринът грабна .. полупълната чаша с вода и я поднесе до устните на царя. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 40. Ичо млясна и каза с полупълна уста: — На курорт вълкът ходи сам, лисицата с лисичето, а овенът с овцата. Д. Цончев, ЛВ, 100.