ПОЛУРАЗГРАДЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е доста, в голяма степен, но не напълно разграден. Казански спря пред малка къщичка с полуразградено дворче. Д. Ангелов, ЖС, 38. Узнал за доноса, Кирил веднага избра по-голям камък от полуразградения зид откъм реката, хвърли го с всичка сила по стобора между тях и Цекови. Т. Харманджиев, КЕД, 113.