ПОЛУ̀СКЪПОЦЀНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Само в съчет. Полускъпоценен камък. Минер. Прозрачен, безцветен или красиво оцветен минерал, с не много висока цена, използван в техниката и бижутерията, напр. аметист, ахат, опал, малахит и др.
