ПОЛУСЛЯ̀Т, -а, -о, мн. полуслèти, прил. Обикн. в съчет. Полуслято писане. Грам. Начин на графично представяне на някои сложни думи и на формите, при степенуване на прилагателни и наречия, когато между съставните части се пише съединителна чертица (малко тире), напр.: к а н д и д а т-с т у д е н т, м и н и с т ъ р-п р е д с е д а т е л, к ъщ а-м у з е й, п о к у п к о-п р о д а ж б а, г о р е-д ол у, к а ж и-р е ч и, б и м-б а м, п о-г о л я м, н а й-м а л ъ к и под.