ПОЛУСТРО̀Г, -а, -о, мн. -и, прил. Който е не съвсем, не напълно строг. Взех да разлиствам речници и справочници .. Отначало, впускайки се в пределите на тая строга и полустрога литература, имах чувството, че изкачвам Черноглав [планински връх] с торба камъни на гърба си. А. Гуляшки, ДМС, 179. Полустрог тон.