ПОЛУСЪНЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Полусънен. Полусънливият глас на съдията сепна присъствуващите и въдвори мълчанието. М. Георгиев, Избр. разк., 195. Полусънлива слабост притваряше дългите ѝ мигли, извити малко на горе. Г. Караславов, ОХ I, 456. В своите движения те [сухоземните игуани] са лениви и полусънливи. Н. Боев, Г, 105.