ПОЛУШЕГОВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е до известна степен шеговит, донякъде, не съвсем шеговит. Въпреки че разговорът бе незначителен и се водеше в полушеговит тон, Филип чувствуваше някаква неловкост, сякаш бе казал нещо обидно за нея... Ем. Манов, БГ, 187-188. Полушеговита забележка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)