ПОМА̀ЗАН, -а, -о, мн. -и, прил. Църк. Богоизбран, богопомазан. Смири духа си неспокоен, / виж, сняг косата посребри, / помазан вожд, за трон достоен, / до своя беден праг се спри! Т. Траянов, П, 39.
