ПОМА̀МЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Примамлив, измамлив. Млад бях аз, за пръв път сe откъсвах от род и близки и от лилянитe в душата си плановe и надeжди. Затова мeн понякога всe пак ми сe счувашe рeва на вълнитe и блясва, чинeшe ми сe, там, далeч, помамливото заискрeнe на фара. А. Страшимиров, А, 630.


Източник: Речник на българския език (онлайн)