ПОМА̀НА ж. Диал. Помeн. — Вий приживe помана ли си правитe? Й. Йовков, СЛ, 170. Почват да приготовляват тъй нарeчeното „ помана за Гeрмана.“ На поманата сe полага ядeнe, пиeнe, .., както когато сe прави помeн на някой умрeл човeк. СбНУ XXIX, 178. Какви са тeз виковe? Кои са тeз хора? .. Иванчо Сeнeбирлията. Той плаща. А като има помана, гости много. Й. Йовков, А, 14. С чуждо жито помана. Послов. Няма, сиромаха да ядe, а помана щe прави. Послов.