ПОМЀСТВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от помествам1 и от помествам се; преместване. Чу се в залата шум, поместване на столове. Δ При всяко поместване диванът скърцаше.

ПОМЀСТВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от помествам2 и от помествам се. Как е могла редакцията на вестник „Литературен фронт“ да прояви такава слаба бдителност с поместването на тази статия. В. Йосифов, Избр. тв I, 51. Веднага след поместването на нашата бележка, Министерството на комуналното стопанство, .., е наредило строителните работи да бъдат спрени за няколко дни. ОФ, 1950, бр. 1814, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)