ПОМЀТВАМ, аш, несв.; помèтна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. и непрех. Диал. Помня.

Ти да ми пометваш добрината, защо те откина от змиите. СбНУ V, 145.


Източник: Речник на българския език (онлайн)