ПОМЍЛУВАНЕ1, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от помилувам1 и от помилувам се; помилване1. Той [Бог] казва на Моисея: „Който е за помилуване, ще го помилувам, и който е за съжаляване, ще го съжаля“. Библ., 1398.
ПОМЍЛУВАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от помилувам2 и от помилувам се; помилване2, погалване, поглаждане.