ПОМИНА̀ВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от поминавам1и от поминавам се.

ПОМИНА̀ВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от поминавам2 и от поминавам се; поминване2, поминуване2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)