ПОМПЀЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Помпей, античен град в територията на днешна Южна Италия, засипан от вулкана Везувий. Разясненията му ставаха по-изобилни на всяка стъпка и уморяваха, както на чичероните в помпейските развалини. Ив. Вазов, Съч. VIII, 85. Корабите, .. бяха спуснали котва в помпейското пристанище. П. Драгоев, С (превод) [ea]. Старогръцкото изкуство от времето, на което принадлежи помпейската статуя — .. — е било обзето от твърде идеалистично направление. Р, 1927, бр. 236, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)