ПОМЯ̀ТАМ1, -аш, несв.; помèтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. помèтнат, св., непрех. и прех. Разг. Абортирам. Обзета от състрадание към бъдещото дете, тя почнала да гълта отровни отвари, .. Искала да пометне, но плодът не се предавал, .. и подир девет месеца, .., дошел с рев на белия свят. Д. Вълев, Ж, 29. Онзи топ — .., който, като се хвърли, колкото непразни жени го чуят, помятат. Ц. Гинчев, ГК, 361. — Кучка си ти, че ги пръкваш по две наведнъж! — Не ги помятам като тебе, я! Г. Караславов, Избр. съч. I, 313. Фараонът ме попита: „.., защо, когато магаретата на твоя цар реват у вас, в нашата страна кобилите помятат жребчетата?“ БР, 1931, кн. 4-5, 153. помятам се, пометна се страд.
ПОМЯ̀ТАМ2. Вж. п о м я т в а м.