ПОНАБЛЯ̀ГАМ, -аш, несв.; понаблèгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. понаблèгнат, св., непрех. и прех. Наблягам малко, в известна степен. Колачев обходи мигновено с поглед аудиторията си, .. — „Работници и малоимотни селяни!“ — И тук той понаблегна, като се съобразяваше със съответния шрифт. — „Тази нощ е извършен военен преврат.“ Г. Караславов, ОХ IV, 160. понаблягам се, понаблегна се страд. понабляга се, понаблегне се безл.