ПОНАЛЍВАМ, -аш, несв.; поналèя, -èеш, мин. св. поналя̀х, прич. мин. св. деят. поналя̀л, -а, -о, мн. поналèли, св., прех. Наливам (в 1, 2 и 7 знач.) малко. — Ергенин е момчето, трябва да си поспи, да поналее бузките, че нещо ми се вижда слабичък. Кр. Григоров, Р, 171. Учителят, поналял слабичките бузи, го гледаше със скрита усмив- ка. Ст. Даскалов, ВМ, 86. — Как сте тази година откъде виното? — запита дядо хаджи. — Дал господ, тази година поналях, ..; има и за мене, има и за продан; е, зер, един чиляк колко ще изпие. Ил. Блъсков, ПБ, 41. поналивам се, поналея се страд. поналивам си, поналея си възвр.
ПОНАЛЍВАМ СЕ несв.; поналèя се св., непрех. Наливам се (в 1, 3, 5 и 6 знач.) малко. Васил редовно всяка година ядеше плода на дървото .. Никога не чакаше ябълките да узреят, ами щом се поналееха малко — почваше ги. А. Каралийчев, ЛС, 37. Надка отиде да помага. Тя бе израсла .., чевръста. Позагорялото ѝ лице беше се поналяло, гърдите ѝ напираха изпод тънката басмена рокля. Кр. Григоров, ТГ, 105. С умилно, .., лице влезе той в болничната стая, .., и очите му се поналяха. Ил. Блъсков, ДБ, 62.