ПОНАМА̀ЦВАМ, -аш, несв.; понама̀цам, -аш, св., прех. Разг. Намацвам нещо малко, леко; поизмърсявам, поизцапвам, поизмацвам, поомацвам. Без да искам, понамацах покривката с лютеница. понамацвам се, понамацам се страд. и възвр.

ПОНАМА̀ЦВАМ СЕ несв.; понама̀цам се св., непрех. Разг. Намацвам се малко, леко; поизмърсявам се, поизцапвам се, поизмацвам се, поомацвам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)