ПОНАМЀКВАМ, -аш, несв.; понамèкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. понамèкнат, св., прех. и непрех. Намеквам1 частично, малко, донякъде. Бай Нико веднага се опита да ме привлече в своя кръжок .., но аз решително му отказах. И даже му понамекнах, че е малко невъзпитано да поучава човек, който има висше философско образование. П. Вежинов, ЗНН, 32. Гласно никой нищо лошо не приказва. Но все понамекне някой, като се поусмихне и спомене случката в кръчмата, когато се биха кметският Петрун със Сокол Жотин и Дико Панчин. Кр. Григоров, Р, 59. понамеквам се, понамекна се страд.