ПОНАПОЯ̀ВАМ, -аш, несв.; понапоя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Напоявам малко, донякъде. Понявга съвсем изрядко над полето прелитаха тъмни дъждовни облаци, застояваха се ден-два, колкото да понапоят земята, и се разсейваха без следа. П. Бобев, ГЕ, 141. понапоявам се, понапоя се страд. От дъжда доматите се понапояваха, но трябваше да се поливат допълнително.