ПОНАПУ̀ДРЯМ, -яш, несв.; понапу̀дря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Напудрям малко, леко. Началницата .. се прибра от прозореца да понапудри лицето си. О. Василев, Т, 14. понапудрям се, понапудря се страд. и възвр. Тя се понапудри набързо като все се оглеждаше и понаквасваше с език зачервените си като кръв устни. Й. Йовков, ЧКГ, 228.