ПОНАПУ̀КВАМ, -аш, несв.; понапу̀кам, -аш, св., прех. Напуквам1 малко, леко.

ПОНАПУ̀КВАМ СЕ несв.; понапу̀кам се св., непрех. Напуквам се малко, леко. Горещо беше и земята се понапука, поизсъхна.


Източник: Речник на българския език (онлайн)