ПОНАСТРЪ̀ХВАМ, -аш, несв.; понастръ̀хна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Настръхвам леко, малко. Калфата се заекна и отсече: не можал... той не можал да работи .. Черню все още не разбираше, той само понастръхна, пробъбри за недовършените два чифта обуща и сякаш изеднаж го прихвана нещо. А. Страшимиров, А, 140. Вие във всеки случай гледайте да не предизвиквате недоволство срещу властта — при вас някои като че са понастръхнали... внимавайте! А. Гуляшки, СВ, 36. ● Обр. Гората се отърсваше, понастръхнала от росата и влагата и се готвеше да посрещне слънцето. А. Дончев, СВС, 145.