ПОНАШУМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; понашумя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. понашумя̀л, -а, -о, мн. понашумèли, св., непрех. Нашумявам малко, до известна степен. През една дъждовна вечер .. зачетох, за кой ли път, един доста понашумял напоследък роман. А. Гуляшки, ДМС, 184. Изглежда този въпрос е бил доста понашумял — хората започнали да си задават въпроса: „Откъде накъде този човек претендира за неплатен наем?“ ВН, 1958, бр. 2101, 4.