ПОНАЩЪРБЯ̀ВАМ, -аш, несв.; понащъ̀рбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Нащърбявам малко. Без да искам изпуснах лъжицата и понащърбих ръба на изящната порцеланова чиния. понащърбявам се, понащърбя се страд.

ПОНАЩЪРБЯ̀ВАМ СЕ несв.; понащъ̀рбя се св., непрех. Нащърбявам се малко.


Източник: Речник на българския език (онлайн)