РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ПОНЍЧАНЕ¹ ср. Диал. Отгл. същ. от поничам¹.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.

ПОНЍЧАНЕ² ср. Диал. Отгл. същ. от поничам²; понечване.

Източник: Речник на българския език (онлайн)