ПОНО̀СВАМ1, -аш, несв.; поно̀ся, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. 1. Нося1 малко, за кратко време. Тодора остана с него и взе вилата от ръцете му, като кротко му каза: — Нека и аз да я понося, ти се умори! К. Петканов, БД, 86. Гърнето, да кажем, ще го понося, ще го тупна в земята и ще кажа, че съм го изтървал случайно. Чудомир, Избр. пр, 188. Ръкавица поносиш няколко дни и тя ся разваля, а тънката кожа на ръцете си носим до живот, а тя не ся изтрива. Й. Груев, Лет., 1869, 85. „Заиме, любе Заиме, / къде се сбираш, торнуваш, / .. Я ще със тебе да идам, / а га се, любе, умориш, / кончето да ти подържа, / пушката да ти понося.“ Нар. пес., СбВСт XXXIX, 270-271. „Пооди, либе, поноси, / доде си млада, зелена, / доде ти, либе, прилега!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 418.

2. Само несв. Нося1 понякога, от време на време. Няма кой да го погледне — от глад щеше да умре .., да му не поносвах туй-онуй. Ив. Вазов, Съч. IX, 129. поносвам се, понося се страд.

ПОНО̀СВАМ2, -аш, несв.; поно̀ся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Нося2 от време на време. Кокошките и през зимата поносват.

ПОНО̀СВАМ3, -аш, несв.; поно̀ся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Понасям1; понисам1. И тогава поносват тялото на умрелия да го предадат на земята. З. Петров и др., ЧБ (превод), 171. Тръгнале, но напусто! Пътеката била толкова несгодна и зла, щото въстанниците биле принудени почти сяка стъпка да вдигат падналите коне на ръце и да поносват товара им. НБ, 1876, бр. 34, 132. поносвам се, понося се страд.

ПОНО̀СВАМ СЕ несв.; поно̀ся се св., непрех. Остар. и диал. Понасям се1; понисам се. Най-после ся отсъди да търси Ламбре тия пари [за кюрковете] от вас, та трябва да му ги дадете .., за да не би Сотираки да поклати пак давията, та да ся поноси имято ви. АНГ I, 528. Като при братя отиде [Лило], / братя си сестра вземаха / и си на Лила думаха: / „На два ли коня ще се носиш, / или на два огня ще гориш?“ Лило на братя думаше: „На два ще коня да се понося“. / Тия го от кон вързаха, / та го на две разчекнаха. Нар. пес., СбВСт, 77.

ПОНО̀СВАМ4, -аш, несв.; поно̀ся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Понасям2; понисам2. поносвам се, понося се страд., възвр. и взаим. Най-паче трябва да се хвалите и поносите, как сте сродни с прочи народи славенскаго потомства, кои са днес в цела Европа и със слово и с дело славни, кроме вас болгаров, които сте со все назад останали. К. Огнянович, ЖА, 4-5.


Източник: Речник на българския език (онлайн)