ПООБГА̀РЯМ1, -яш, несв.; пообгоря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Обгарям1 нещо леко, малко. Огънят пообгори ръката му, но раната не беше страшна. пообгарям се, пообгоря се страд. и възвр. Пообгорих се малко.
ПООБГА̀РЯМ СЕ несв.; пообгоря̀ се св., непрех. Обгарям се малко, леко.
ПООБГА̀РЯМ2, -яш, несв.; пообгоря̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. пообгоря̀л, -а, -о, мн. пообгорèли, св., непрех. Обгарям2 малко, тук-там. — Бяха пообгорели, [мустаците] вярно е, казваше, но като мина се оправиха. Й. Радичков, В, 189. Картината беше пообгоряла по краищата, но ще може да се реставрира.