ПООКА̀ПВАМ1, -аш, несв.; поока̀пя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Окапвам1, накапвам малко, леко. Детето се хранеше старателно, но пак поокапа новата си ризка. поокапвам се, поокапя се страд. и възвр.
ПООКА̀ПВАМ2, -аш, несв;. поока̀пя, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Окапвам2, опадвам малко, тук-там; поопадвам. Очите най го правеха странен; ресните на клепките му бяха поокапали. А. Страшимиров, А, 136. Кино позеленее, поокапалата му четинеста коса щръкне: — Мамънце, кой те прати? Ив. Хаджийски, БДНН, 152.