ПООТБЍРАМ1, -аш, несв.; поотбера̀, -èш, мин. св. поотбра̀х, св., прех. Отбирам1, избирам, отделям малко или известно количество. Поотбрах по-хубавите гроздове за детето. поотбирам се, поотбера се страд.

ПООТБЍРАМ2, -аш, несв., непрех. Диал. Отбирам2, разбирам малко от нещо. Старите хора, които поотбираха от световните работи, още тогава гадаеха, че султанството започва да се свива. Д. Яръмов, БП, 71. Сега му е времето — един трактир! Аз съм шетал из Московията, поодбирам що-годе. Ал. Константинов, БГ, 131.


Източник: Речник на българския език (онлайн)