ПООТЍЧАМ, -аш, несв.; поотека̀, поотечèш, мин. св. поотèкох, поотèче, прич. мин. св. деят. поотèкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., непрех. Отичам леко, малко. Същата нощ лявата ноздра на Митата се възпали и носът му поотече. Р. Сугарев, СС, 95. Йозеф е радостен. Поврага болките, поврага и разстроения поотекъл стомах!... Главното е почивката! Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 137. Позна, че кълката му бе поотекла. Ив. Вазов, Съч. XXII, 159. Детето, ако чясто гладува яко, то глядай добре, най-повече ако при това му поотече и коремчето, зачтото тогава настая страх и погибел да го хване крътица (скрофюли). Й. Груев, КН 7 (превод), 106.