ПООТКА̀ЧАМ,-аш, несв.; пооткача̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Разг. Откачам2, побърквам се леко. След изнасилването тя пооткачи и трябваше време, за да дойде на себе си.


Източник: Речник на българския език (онлайн)