ПООТКРА̀ДВАМ, -аш, несв.; пооткра̀дна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. пооткра̀днат, св., прех. 1. Открадвам малко. Вечер бригадирът, като делеше храната помежду гледачите, всеки от тях гледаше да излъже, да пооткрадне дори, но да вземе, ако може повече и по-хубава храна за кравите си. Ил. Волен, МДС, 192.
2. Само несв. Открадвам малко от време на време, понякога. Представете си, че Иванчо се главява при някой господарин ..; представете си, че Иванчо захваща да пооткрадва от господаря си десетаченца и двайсетаченца, и старае се да си състави безгрешен капиталец. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 107. пооткрадвам се, пооткрадна се страд.