ПООТКРОЯ̀ВАМ, -аш, несв.; пооткроя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Откроявам1 малко, в известна степен. Светлата рокля ще пооткрои хубавия ти тен. пооткроявам се, пооткроя се страд.

ПООТКРОЯ̀ВАМ СЕ несв.; пооткроя̀ се св., непрех. Откроявам се малко, в известна степен. Лицето на Лейла като че не познаваше вече усмивката. Тя гледаше строго, очите ѝ се бяха пооткроили, отслабнала бе. Д. Талев, И, 606.


Източник: Речник на българския език (онлайн)