ПООТМЪ̀КВАМ, -аш, несв.; поотмъ̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. поотмъ̀кнат, св., прех. Разг. 1. Отмъквам (в 4 знач.) малко, в неголямо количество. „Примъква се [патката] към съседния полог да поотмъкне чуждите яйца под себе си!“ В. Тодоров, ССБЛ [еа]. Поотмъкнах си от бабините плодове.
2. Само несв. Отмъквам (в 4 знач.) от време на време по малко. поотмъквам се, поотмъкна се страд.