ПООТМЯ̀ТАМ, -аш, несв.; поотмèтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. поотмèтнат, св., прех. Отмятам1 на съвсем малко разстояние или частично (завивка, покривка и под.). Сега покрийте и мене с чула.. Той поотметна чула назад, след това загърна внимателно Росинка. Д. Ангелов, ЖС, 179. Стана ми топло и поотметнах одеялото от себе си. // Отмятам1 леко (глава, коса и под.). Скръстил нозе върху хасъра и поотметнал глава назад, Муя ага свири с тамбурата и пее. Л. Каравелов, Събр. съч. I, 1984 [еа]. поотмятам се, поотметна се страд.
ПООТМЯ̀ТАМ СЕ несв.; поотмèтна се св., непрех. Отмятам се малко, в известна степен.