ПООТПУ̀ШВАМ, -аш, несв.; поотпу̀ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Отпушвам малко, частично, не напълно или за кратко време. За миг се уплаши дали не е оглушала. Забърка с фиба в ушите си и като че ги поотпуши. Ст. Даскалов, СД, 448. След поройните дъждове работниците поотпушиха речните корита. поотпушвам се, поотпуша се страд.

ПООТПУ̀ШВАМ СЕ несв.; поотпу̀ша се св., непрех. Отпушвам се малко, частично, не напълно или за кратко време. Сложих от препарата и каналът се поотпуши.


Източник: Речник на българския език (онлайн)