ПООТСКУ̀БВАМ, -аш, несв.; поотску̀бна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. поотску̀бнат и поотску̀бя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Отскубвам (в 1 знач.) малко. Поотскубнах някоя и друга репичка за салатата.

2. Само несв. Отскубвам (в 1 знач.) от време на време по малко. Ако носят сено, той [волът] ще се доближи до предната кола, за да може, както върви, да си поотскубва. Й. Йовков, АМГ, 92. поотскубвам се, поотскубна се, поотскубя се страд.

ПООТСКУ̀БВАМ СЕ несв.; поотску̀бна се и поотску̀бя се св., непрех. Отскубвам се (в З знач.) за малко, за кратко време.


Източник: Речник на българския език (онлайн)