ПООТЪНЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; поотънèя, -èеш, мин. св. поотъня̀х, прич. мин. св. деят. поотъня̀л, -а, -о, мн. поотънèли, св., непрех. Отънявам1 малко; поизтънявам1. — Я си похапни! Не сме те виждали само от два дни и ... доста си поотънял. Д. Калфов, Избр. разк., 388. Още през ранна пролет, щом поотънееше снегът, тук се показваха кокичета и минзухари. Ст. Марков, ДБ, 121.
ПООТЪНЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; поотъня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Отънявам2 нещо малко; поизтънявам2. Дърводелецът поотъни летвата в двата края. поотънявам се, поотъня се страд.