ПООШЀТВАМ, -аш, несв.; поошèтам, -аш, св., прех. Ошетвам (в 1 знач.) малко, отчасти. Благой изпрати жена си и дъщеря си да поошетат къщата и да се постъкмят за събора. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 86. Панчо стана в тъмни зори, изпрати Цене да разнесе млякото, а сам остана да поошета из къщи. В. Ченков, СНД, 134. поошетвам се, поошетам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)