ПОПЍТВАМ, -аш, несв.; попѝтам, -аш, св., прех. 1. Задавам въпрос на някого; запитвам. — Кого обичаш? — попитах аз. Тя [Калина] се възпря, погледна ме и не отговори. Елин Пелин, Съч. II, 60. Тя разказа случката тъй, както беше я разказала и на Санка. Манолаки я слушаше.. Когато Нона свърши, той не я попита за нищо и все тъй си мълчеше. Й. Йовков, ЧКГ, 206. Момичето говори твърдо, уверено, безжалостно. Жената не охва, не трепва, не попитва ни- що. А. Каменова, ХГ, 166. Непосредствено до заседателния салон има художествена изложба. Разхождат се даскалите около нея, надничат, някои попитват с пари ли се влиза. Чудомир, Дн [еа]. „Либе невясто, невясто, / три дена как сме женени, / не сам та, либе, попитал / що си ми жална, кахърна — / де ходиш, либе, се плачеш.“ Нар. пес., СбНУ ХLVI, 60.
2. Разг. Обикн. св. Питам (в 5 знач.); запитвам. Да те оставят на студа три часа, че да те попитам аз тебе как ще се чувстваш.
3. Обикн. св. Обикн. с отриц. или във въпр. изречение или в съчет. със съюз без да. Поисквам позволение, разрешение или съгласие от някого за нещо. Той захваляше Цонка, че се е оженила.. Истина е, че не попита, както му беше приликата, но като си е харесала мъж, нека бъдат честити. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 40. Детето се записа за екскурзията, без да попита родителите си.
4. Диал. Поисквам за жена. Попитал Стоян бяла Баяна, Стоян я питат, брат я не дават. БНПП IV [еа]. попитвам се, попитам се I. Страд. от попитвам. Някога, когато бе конструиран и произведен известният български парашут УП-9, специалната комисия за приемането му повика в София офицери от всички парашутни поделения в страната и поиска тяхното мнение след съответните изпитания. Защо сега не се прилага подобен подход и да се попита и потребителят на съответното снаряжение. Д, 2005, бр. 68, 14. Исус, като доде в Йерусалим, за да празнува,.., попитва са от юдеите той ли е Христос. Н. Михайловски, ССИ (превод), 149-150. II. Възвр. и взаим. от попитвам в 1 знач. Лихтенфелд се попита тревожно дали фон Гайер не беше чул този опасен разговор. Д. Димов, Т, 212-213. Калфите от първите редове се погледваха, като че се попитаха с очи кое ще е това дръзко дете. Ст. Чилингиров, ХНН, 230.