ПОПЛАМТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; попламтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. попламтя̀л, -а, -о, мн. попламтèли, св., непрех. Пламтя малко, кратко време. Като всички заклети пушачи и аз си имам, разбира се, запалка с газ. / Не е кой знай каква, но доскоро, едва / тръкнал ѝ камъчето, / лумваше пламъчето .. / Моя мила запалко, / попламти още малко. В. Петров, РП [еа]. Огънят в камината попламтя и изгасна.